OTKРИВАНЕ НА СРЕЩАТА НА ПОПАДИИТЕ И ДЯКОНИЦИТЕ
в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия в Детроит, щата Мичиган, САЩ
19-20 юли 2018 г.

Възлюбени в Господа Попадия Джуния Толберт,
Попадии и дяконици,
Отци, братя и сестри в Господа, 

Христос е посред нас!

Тази вечер е специална – откриваме 14-та Годишна конфренция на попадиите и дякониците в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия в Детроит, щата Мичиган, в Македоно-Българската източноправославна църква „Св. Климент Охридски”.

Вечерята също е специална. Поканени сме от Попадия Джуния  - ние, епархийските свещеници и дякони – съпрузи на попадиите и дяконите и мое смирение, за да ви поздравим, да открием ежегодната конференция и да благопожелаем  благословена работа.

Много желая този път да споделя с вас моето виждане относно живота и служението на попадиите и дякониците - съпруги на нашите клирици – свещеници и дякони, за вярата им в Господа Иисуса, за образцовия  им пример на смелост, вяра и благочестие в епархийската ни Църква, за което изразявам и моята благодарност от свое име и от името на всички наши епархиоти.

Българска поговорка гласи, че с какъвто се хванеш, такъв и ставаш. Преди ръкоположението на свещениците и дяконите ни, ние поискахме под клетва и нотариус вашето уверение, че сте съглавни да станете попадии и дяконици и да ги следвате цял живот като ги съпътствате в живота и служението им, според Божията воля.

Ето как разбирам аз това наше изискване. Ами като в поговорката – да станете такива, с каквито сте се венчали! Т.е., по моята математика 1 + 1 = 1, което ще рече, че вие като съпруг и съпруга сте едно, станали сте една плът. По този начин от памти века в едната света, вселенска и апостолска православната църква Божият народ казва: поп и попадия, презвитер и презвитера, батюшка и матушка, протодякон и протодяконица, дякон и дяконица.

Нещо повече: рамо до рамо с епархийските ни свещеници и дякони за цял живот вие като попадии и дяконици, сте и учители на Църквата, чрез начина ви на живот заедно със съпрузите ви, да бъдете и вие с  Господа. Наравно със свещениците и дяконите ни и вие учите народа ни на жива вяра в Бога и то не само в съгласие с учението на св. апостоли (Дидахи тон додека апостолом), което е основополагащо за всички православни християни, но и от примерния живот на светиите. По мое мнение вие сте много добри учители на Епархийската ни църква, не толкоз заради вероучението ни, но и за практическите ви прояви на вяра, кураж, смирение и почитание към Спасителя Христос. Още древните римляни са считали, че „Думите говорят, но примерите увличат” (Верба мовент, екземпла трахнут). Св. отци на Църквата, особено Св. Йоан Златоуст сравняват куража на жените мироносици с твърде големия страх на Иисусовите ученици. Аз съм монах, но като Владика толкоз години от опит знам, че много често вие попадиите и дякониците окуражавате мъжете си – нашите свещенослужители да прогонват всеки страх в служението си.

Много пъти в душите и сърцата си сте показвали любовта и почитта си към Христос и без страх сте подбуждали кураж, какъвто в нас мъжете не е винаги на висота.

При архипастирските си посещения, особено ако ползвам свеюеническия дом за владишки хотел, съм свидетел на такива взаимоотношения и такава усърдност на попадиите и дякониците, че едва ли не съм съгласил с ръкоположенията на жени в протестанските църкви!

Право да ви кажа, възхищавам се на вашата вяра и ревност, защото цените Господа Иисуса и Пресвета Богородица, като че сте Ги видяли, ридаете заради техните старадания и се радвате на техните празници и преминаването им в живота на бъдещия век.

Не мога да не поздравя и да не благодаря от сърце на попадиите и дякониците ни за  отношението, изпълнено с благоговение и уважение, почит и любов към Господ Иисус Христос и към  Неговите служители –  към вас възлюбени драги отци и братя - нашите клирици, както и към нашите миряни в Епархията. Затова мисля, че и Господ ви възнаграждава за вашето благоговение и вяра и то по чуден начин. Той ви дарява радост от радостта на Славното Си възкресение, на която съм свидетел при всяка среща и служба. Вие, възлюбени попадии и дяконоци, не можете да скриете усмивките си при всяко наше виждане. Знам, че знаете коя е най-дългата дума в английския език смайлс – усмивките. Един майл има между първата и последната буква. Така че, не спирайте да се усмихвате!

Тук съзирам дори тайната на св, ни Църква – вие сте икони, Божии образи и подобия в Епархийската ни църква, винаги изпълнени с благоговение и вяра, когато  сме събрани двама или трима в Христовото име и Той е сред нас. И това е така с всеки, който се радва в Господа, св. Богородица и светиите, не се плаши, вярва в тях, обича ги и се среща с тях по време на богослуженията и молитвите им. Нима не преживяваме това, когато целуваме всяка тяхна икона, когато слушаме Совото Божие и в подходящ момент се причастяваме от св, потир.

В България богомолците се научават от попадиите и дякониците как да се държат в храма – мястото на нашата среша с Христос. Макар и да не са казали нищо, а само са запалили свещица, поклонили са се и са целунали иконите в знак на благоговвние и почит.

Следователно, когато богомолците в много храмове се причастяват от св. потир, те гледат попадиите и дякониците какво правят и повтарят жеста им, защото са уверени, че пристъпвате към Господ „със страх Божи, вяра и любов” при пълно благоговение, умиление и доброта.

Знайте, че ако престанете по местата, където сте, да бъдете за пример и да подпомагате нуждаещите се от вашата подкрепа като попадии и дяконици, Бог ще изпрати ангели да свършат вашата работа. Оттук следва да знаем, че вие попадиите и дякониците сте пример за всички вярващи люде. В тежките за вярата ни времена в България в Батак Родопската планина и Ново село, заради публичното изповядване на православната ни  вяра, куража и жертвоготовността на православния ни народ,  попадиите и дякониците ни са ставали мъченици, изповядайки с цената на своя живот възкръсналия Христос. Мнозина от тях са предпочитали също да станат преподобни майки и сестри в женските ни манастири.

Като ваш владика аз се гордея с вас - нашите попадии и дяконици, че сте прекрасни майки на православните ни семейства, родили сте и сте възпитали хубави деца в православната ни вяра, благоговеейки пред тяхното благоволение, смирение, трудолюбие  в църквите, семействата и обществото ни. Много може майчината молитва на попадиите и дякониците ни пред милосърдието на Владиката Господ.

Вие сте дами номер едно в църквите си, знаем ви имената, живота, молим се за вас - живи и покойни. Известни са на всички ни вашите финансови старания, труд и майчини грижи за поддържането и строежа  и благоустройството на хрампвете ни, подпомагането на бедните, децата - сираци и болни.

Облажавам попадиите и дякониците ни като православни труженички, които от сутрин до вечер и през ноща прекланят глави и колена пред иконите на Спасителя и Неговата майка и изпросват тяхната помощ да можем да вдигаме ‘тежките камъни на живота” със задушевните ни и сърдечни молитви.

Вярвам, няма да преувелича, ако кажа, че нашите попадии и дякници представляват всички жени, измолвайки Христовата помощ, за да могат да родят и отгледат деца в православната ни вяра, за да  бъдат вярващи съпруги в семействата и благочестиви жени в епархийската ни църква, за да бъдат носителки на християнските ни ценности, защото скъпоценните неща, които вярващите жени носят на Христос са дарове на вярата в Христос, богатството на духовността и на връзката на човека с Бога, т.е даровете на Св. Дух, получени от вярващите хора като предплата на вечните блага в Царството на Пресвета Троица.

Изказвам още веднъж стрдечната си благодарност на попадиите и дякониците  в Епархията ни за многото молитви, подвизи и богослужения, които раждат свети добродетели на православната ни вяра: благоговение, смирение, послушание, доброта на сърцето и характера.

Умолявам попадиите идякониците ни и занапред да не престават да се молят за всички майки и момичета в семейството, за майките и сестрите в манастирите, както и за всички вярващи жени, които бдят над болните в болниците и рехабилитационните центрове, за преподавателките по религия, за множесвото жени, работещш в образователните и културни институции, в многото други области, които носят в душите си и разкриват на света светлината на православната вяра и радостта на възкръсналия Христос като надежда на живота в общение с Бога и Божия народ.

Благодарност и за горещите ви и силни молитви за мен по време на моята операция и рехабилитация, заради които съм сред и с вас сега.

Благодаря за писмата, картичките, кошничките с плодове, цветята и най-вече обичта ви към мен,  която мисля, че е взаимна.

По молитвите на покровителя на нашите домакини и храмов светия „Св. Климент Охридски” нека да ни помага и благославя Бог да имаме всички куража и вярата на нашите попадиии дяконици в Епархийската ни църква, та още по-ревностно да изповядаме Господа с благи думи и добри дела, изживявайки срещите си с Него във всеки неделен и празничен ден в Неговата Църква за слава Божия и наше спасение.

От името на всички поздравявам  Първата дама на църквата-домакин попадия Сашка и я облажавам, че е винаги под покрова и милостта на Златниот св. Климент.

Откривам 14-то събиране на попадиите и дякониците на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия с благопожелания за приятна, мирна и ползотворна среща.

Добър апетит!

Благодаря от името на събратята отци  и от мое име на попадия Джуния и на всички попадии и дяконици за милата покана да бъдем с вас на тази задушевна агапа!

Сполай ви за вниманието!